Палавница

Хей, момиче малко,

спри за малко!

Мама умори се,

поне за малко спри се!



Ръчичките искат всичко да пипнат,

крачетата бързат все някъде да стигнат,

очичките търсят нещо ново да видят,

устенцата не спират,

все нови думички от тях извират!



Ах, това какво е?

Пак нещо интересно?

Ама как да го стигна -

хич не е лесно!



А, тая мама сякаш забрави -

на много строга се прави.

„Слънчице мое“ уж ме нарича

и знам, че много ме обича.



Е, цял ден след мене тича...

Но защо забравя тя, че малка също е била!

Иска аз да съм добра и мирно да стоя,

а мога ли така и как тез крачета да ги спра?



Хайде мамо, разбери ме и с усмивка ти дари ме!

Търпелива с мен бъди, не ми се сърди!

Света да откривам ми помогни

и своето малко момиче ни кори!