На моя Татко

Защо ли всички само за Майката пишат

и най- нежни думи за нея изричат?

Забравяме ли ние за човека до нея,

който сила и опора в живота и дава

и своето сърце без много приказки раздава?



За тебе, Татко, искам аз сега да кажа:

Че ти за мен приятел по – голям беше,

макар не винаги в трудни моменти

до мен да стоеше.



Много неща за живота от теб аз научих:

ЧОВЕК истински да бъда,

с добро да отговарям, даже и на злото,

търпение да имам с всеки

и не винаги да избирам пътеките леки.



И още помня вечерите в къщи

и разговорите наши късни.

Да обсъждам всичко с теб

ми беше интересно и разбрах,

че нищо в този живот не се постига лесно.



За всичко, което за мен си направил,

тез топли думи искам аз да изрека,

глава пред теб смирено да склоня

най – истински и от душа да ти благодаря!