На тебе, мое малко цвете
искам този стих да посветя,
защото моето сърце за нов живот със тебе затуптя,
защото знам, че с теб отново аз ще се родя!
Дълго под сърцето си те носих
и чувствах как дишаш чрез мен,
как сили за всичко ми даде
и моето решение да те имам – не предаде!
Не беше лесно това да реша,
но послушах гласа на сърцето:
„Живот е това и с него не бива шега!“
И знам, че не сбърках, мое мило момиче!
Докосвам те нежно сега
и сякаш не вярвам,
че имам още една малка дъщеря.
И всичко пак ще се повтори:
ще дойде денят, когато тя ще проговори,
когато първи крачки ще направи
и сладки спомени след себе си ще остави.
Живота свой, на тебе аз обричам
и нежно, и силно те обичам!
За мен си пролетно кокиче,
дошло от мрака и студа,
с протегнати ръчички за малко топлина!
Тъй нежно те гушкам, момиче
и сладко заспиваш във мен.
Какво друго мога да искам,
щом има за какво да живея,
в очакване на следващия ден!
Няма коментари:
Публикуване на коментар