На Дъщеря ми – Ивелина

Гледам лицето прекрасно

на младата девойка, застанала пред мен сега

и не мога да повярвам,

че това е мойта малка дъщеря!

С очи - тъмни като нощта,

с усмивка – нежна и добра,

с коса – дълга, разпиляна

като немирна морска пяна...

Гледам... и не мога времето да виня,

че толкова бързо отлетя!

Сякаш вчера бе мигът, когато

малкото създание в ръцете си поех

и мястото на майка аз заех.

За щастието, което

моето малко момиче ми подари,

сърцето мое, с много обич го дари!

Света откриваше ти ден след ден:

днес – първи стъпки,

утре – първи думи,

после – първи ден в училище дойде

и така, животът без да разбереш

в своя вихър те пое...

Не искам да мисля за мига, когато

принцът вълшебен пред теб ще се яви,

нежно за ръка ще те улови,

с красиви думи ще те покори

и огънят на любовта в сърцето ти ще загори!

Така било е и така ще бъде!

Момиченцето малко пораства изведнъж,

като полско цвете след топъл, пролетен дъжд!

Вярвям, дете мое,

че всичко най – добро от себе си съм дала

и ЧОВЕК истински от теб съм създала!

Защото във време различно ти живееш

и вече без моя помощ,

с проблемите трудни да се справяш умееш.

Гледам това лице и се питам:

Мое копие ли е или не?

Но знам със сигурност едно -

на всеки аз ще отговоря:

Да! Това е мойта Дъщеря!

На моя Татко

Защо ли всички само за Майката пишат

и най- нежни думи за нея изричат?

Забравяме ли ние за човека до нея,

който сила и опора в живота и дава

и своето сърце без много приказки раздава?



За тебе, Татко, искам аз сега да кажа:

Че ти за мен приятел по – голям беше,

макар не винаги в трудни моменти

до мен да стоеше.



Много неща за живота от теб аз научих:

ЧОВЕК истински да бъда,

с добро да отговарям, даже и на злото,

търпение да имам с всеки

и не винаги да избирам пътеките леки.



И още помня вечерите в къщи

и разговорите наши късни.

Да обсъждам всичко с теб

ми беше интересно и разбрах,

че нищо в този живот не се постига лесно.



За всичко, което за мен си направил,

тез топли думи искам аз да изрека,

глава пред теб смирено да склоня

най – истински и от душа да ти благодаря!

На Майка ми, с любов!

Един човек в света

най-много аз обичам

и с най-святото име – МАМО

го наричам!



За мойто щастие

пред нищо тя не би се спряла

и всичко най – ценно

от себе си би дала.



Със моите проблеми тя живее,

спокойно да заспи не смее.

Дали детето нейно в този миг добре е?

Дали със трудностите да се справи то умее?



Любов огромна

в сърцето майчина е скрита,

такава, каквато

в никое друго не е открита!



Глава аз нежно ще склоня

на твойто рамо, Мамо

и „Благодаря за всичко“

ще ти кажа само!

Принцеса

Мойта малка дъщеря -

малка е принцеса тя!

Без корона на главата,

тя владее ни сърцата!



И на кака, и на батко,

и на мама, и на татко!

Ей, сега ще ни разкаже

нещо сладко, сладко!



Щом очите си отвори,

почва тя да ни говори...

И така до вечерта,

не спира детската игра!



Да скучаем със нея не можем

и разбираме, че животът

не е чак толкова сложен.



Разбираме, че любовта

е най – важна на света!



И за това, че със нея тя ни дарява,

Принцеса малка да бъде заслужава!

Тази моя кака

Тази моя кака, много я обичам!

Знам, че е голяма и много време няма.



На работа ходи, на училище също,

а иде ли и на кафе...

Тръпне мойто сърчице:

„Кога ли кака ще се прибере?“



Щом тропне в къщи вратата,

знам, че почва веселбата!



Толкова е мила, нежна и добра,

всичко ми купува,

навсякъде ме води тя!



Тя ме учи да броя,

интересни книжки „да чета“

и полека да откривам света.



Много тя със мен се занимава

затова със нея времето бързо

и неусетно минава!