На Дъщеря ми – Ивелина

Гледам лицето прекрасно

на младата девойка, застанала пред мен сега

и не мога да повярвам,

че това е мойта малка дъщеря!

С очи - тъмни като нощта,

с усмивка – нежна и добра,

с коса – дълга, разпиляна

като немирна морска пяна...

Гледам... и не мога времето да виня,

че толкова бързо отлетя!

Сякаш вчера бе мигът, когато

малкото създание в ръцете си поех

и мястото на майка аз заех.

За щастието, което

моето малко момиче ми подари,

сърцето мое, с много обич го дари!

Света откриваше ти ден след ден:

днес – първи стъпки,

утре – първи думи,

после – първи ден в училище дойде

и така, животът без да разбереш

в своя вихър те пое...

Не искам да мисля за мига, когато

принцът вълшебен пред теб ще се яви,

нежно за ръка ще те улови,

с красиви думи ще те покори

и огънят на любовта в сърцето ти ще загори!

Така било е и така ще бъде!

Момиченцето малко пораства изведнъж,

като полско цвете след топъл, пролетен дъжд!

Вярвям, дете мое,

че всичко най – добро от себе си съм дала

и ЧОВЕК истински от теб съм създала!

Защото във време различно ти живееш

и вече без моя помощ,

с проблемите трудни да се справяш умееш.

Гледам това лице и се питам:

Мое копие ли е или не?

Но знам със сигурност едно -

на всеки аз ще отговоря:

Да! Това е мойта Дъщеря!

На моя Татко

Защо ли всички само за Майката пишат

и най- нежни думи за нея изричат?

Забравяме ли ние за човека до нея,

който сила и опора в живота и дава

и своето сърце без много приказки раздава?



За тебе, Татко, искам аз сега да кажа:

Че ти за мен приятел по – голям беше,

макар не винаги в трудни моменти

до мен да стоеше.



Много неща за живота от теб аз научих:

ЧОВЕК истински да бъда,

с добро да отговарям, даже и на злото,

търпение да имам с всеки

и не винаги да избирам пътеките леки.



И още помня вечерите в къщи

и разговорите наши късни.

Да обсъждам всичко с теб

ми беше интересно и разбрах,

че нищо в този живот не се постига лесно.



За всичко, което за мен си направил,

тез топли думи искам аз да изрека,

глава пред теб смирено да склоня

най – истински и от душа да ти благодаря!

На Майка ми, с любов!

Един човек в света

най-много аз обичам

и с най-святото име – МАМО

го наричам!



За мойто щастие

пред нищо тя не би се спряла

и всичко най – ценно

от себе си би дала.



Със моите проблеми тя живее,

спокойно да заспи не смее.

Дали детето нейно в този миг добре е?

Дали със трудностите да се справи то умее?



Любов огромна

в сърцето майчина е скрита,

такава, каквато

в никое друго не е открита!



Глава аз нежно ще склоня

на твойто рамо, Мамо

и „Благодаря за всичко“

ще ти кажа само!

Принцеса

Мойта малка дъщеря -

малка е принцеса тя!

Без корона на главата,

тя владее ни сърцата!



И на кака, и на батко,

и на мама, и на татко!

Ей, сега ще ни разкаже

нещо сладко, сладко!



Щом очите си отвори,

почва тя да ни говори...

И така до вечерта,

не спира детската игра!



Да скучаем със нея не можем

и разбираме, че животът

не е чак толкова сложен.



Разбираме, че любовта

е най – важна на света!



И за това, че със нея тя ни дарява,

Принцеса малка да бъде заслужава!

Тази моя кака

Тази моя кака, много я обичам!

Знам, че е голяма и много време няма.



На работа ходи, на училище също,

а иде ли и на кафе...

Тръпне мойто сърчице:

„Кога ли кака ще се прибере?“



Щом тропне в къщи вратата,

знам, че почва веселбата!



Толкова е мила, нежна и добра,

всичко ми купува,

навсякъде ме води тя!



Тя ме учи да броя,

интересни книжки „да чета“

и полека да откривам света.



Много тя със мен се занимава

затова със нея времето бързо

и неусетно минава!

Лятна веселба

Нов басейн ми купи баба

и ела ме виж сега!

Колко шум и веселба

става с таз вода!



Дрехите събличам,

бързо банския обличам.

Във басейна влизам аз

и не ме търси тогаз!



Скачам, плискам се, играя...

Слънце и вода – са моите приятели сега!



Влизам в къщи с мокри крачета

и следи остават след мен.

А мама ми се кара,

че трябва първо да се изсуша.



Но защо? Нали вода е това,

след малко тя ще изсъхне сама?



Не разбираш ли, мамо,

колко е важна тази игра!

Кой ти мисли за някаква мокра следа!

Чуди се Билянка

Дали съм Билянка,

или пък Белянка,

понякога се чудя сама?



Знам, че мирна много не седя

и все ще направя някоя беля,

а така искам да бъда добра...



Ама тез крачета, пък и тез ръчички

бързо тичат, бързо пипат

и ето ти от веселба, пак май станала беля!



И макар аз да не мисля така,

щом големите казват,

трябва с тяхното мнение да се съглася.



Тихичко шептя:

„Съжалявам, повече няма да правя така!“

Но честно казано и аз не съм сигурна докога...



Затова се чудя:

Дали съм от билка – Билянка

или от беля – Белянка?

Палавница

Хей, момиче малко,

спри за малко!

Мама умори се,

поне за малко спри се!



Ръчичките искат всичко да пипнат,

крачетата бързат все някъде да стигнат,

очичките търсят нещо ново да видят,

устенцата не спират,

все нови думички от тях извират!



Ах, това какво е?

Пак нещо интересно?

Ама как да го стигна -

хич не е лесно!



А, тая мама сякаш забрави -

на много строга се прави.

„Слънчице мое“ уж ме нарича

и знам, че много ме обича.



Е, цял ден след мене тича...

Но защо забравя тя, че малка също е била!

Иска аз да съм добра и мирно да стоя,

а мога ли така и как тез крачета да ги спра?



Хайде мамо, разбери ме и с усмивка ти дари ме!

Търпелива с мен бъди, не ми се сърди!

Света да откривам ми помогни

и своето малко момиче ни кори!

Приспивна песен

Спи детенце, мое мило,

моя мъничка звезда,

светеща на небосклона

със омайна красота!



Затвори очички малки

и се бързо пренеси

в свят вълшебен и прекрасен -

свят, на детските мечти!



Със усмивка на лице

спи, ти мъничко дете!

За да може сутринта

бодра да посрещнеш деня!



Спете вий ръчички

и палави крачета

спи носленце и устенце,

спи, мое сладичко, детенце!

На Биляна – мойта малка дъщеря

На тебе, мое малко цвете

искам този стих да посветя,

защото моето сърце за нов живот със тебе затуптя,

защото знам, че с теб отново аз ще се родя!



Дълго под сърцето си те носих

и чувствах как дишаш чрез мен,

как сили за всичко ми даде

и моето решение да те имам – не предаде!



Не беше лесно това да реша,

но послушах гласа на сърцето:

„Живот е това и с него не бива шега!“



И знам, че не сбърках, мое мило момиче!



Докосвам те нежно сега

и сякаш не вярвам,

че имам още една малка дъщеря.



И всичко пак ще се повтори:

ще дойде денят, когато тя ще проговори,

когато първи крачки ще направи

и сладки спомени след себе си ще остави.



Живота свой, на тебе аз обричам

и нежно, и силно те обичам!

За мен си пролетно кокиче,

дошло от мрака и студа,

с протегнати ръчички за малко топлина!



Тъй нежно те гушкам, момиче

и сладко заспиваш във мен.

Какво друго мога да искам,

щом има за какво да живея,

в очакване на следващия ден!