На Дъщеря ми – Ивелина

Гледам лицето прекрасно

на младата девойка, застанала пред мен сега

и не мога да повярвам,

че това е мойта малка дъщеря!

С очи - тъмни като нощта,

с усмивка – нежна и добра,

с коса – дълга, разпиляна

като немирна морска пяна...

Гледам... и не мога времето да виня,

че толкова бързо отлетя!

Сякаш вчера бе мигът, когато

малкото създание в ръцете си поех

и мястото на майка аз заех.

За щастието, което

моето малко момиче ми подари,

сърцето мое, с много обич го дари!

Света откриваше ти ден след ден:

днес – първи стъпки,

утре – първи думи,

после – първи ден в училище дойде

и така, животът без да разбереш

в своя вихър те пое...

Не искам да мисля за мига, когато

принцът вълшебен пред теб ще се яви,

нежно за ръка ще те улови,

с красиви думи ще те покори

и огънят на любовта в сърцето ти ще загори!

Така било е и така ще бъде!

Момиченцето малко пораства изведнъж,

като полско цвете след топъл, пролетен дъжд!

Вярвям, дете мое,

че всичко най – добро от себе си съм дала

и ЧОВЕК истински от теб съм създала!

Защото във време различно ти живееш

и вече без моя помощ,

с проблемите трудни да се справяш умееш.

Гледам това лице и се питам:

Мое копие ли е или не?

Но знам със сигурност едно -

на всеки аз ще отговоря:

Да! Това е мойта Дъщеря!